Ако спра да съм лоша,
ако бъда добра
и в очите си сложа
всяка твоя сълза,
ако спра да мечтая,
ако спра да летя
и в студената стая
те очаквам сама,
ако стрелям по всеки
дал ми свойта ръка,
ако всички пътеки
към света залича,
ако спра да говоря
и заровя лице,
ако спра да се боря
и прекърша ръце,
ако скоча във гроба,
дялан с голи ръце,
ще получа ли обич
от горещо сърце?...
А студен срещу мене,
ти притваряш очи
и повтаряш смутено:
"По-добре не бъди!"
Ники Комедвенска
събота, 21 август 2010 г.
петък, 26 март 2010 г.
...може би ...
Може би... сме обречени да срещаме грешните хора преди да срещнем правилните, за да можем когато срещнем точния човек да знаем как да бъдем благодарни за този подарък.
Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.
Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.
Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.
Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.
Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.
Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.
Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.
Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.
Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.
Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.
Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.
Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.
Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.
Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.
Може би... трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо да нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство."
Може би... когато се затваря вратата на щастието, се отваря друга; но често ние гледаме толкова дълго към затворената врата, че изобщо не виждаме новата, която е отворена специално за нас.
Може би... е истина, че не знаем какво притежаваме докато не го загубим, но също така е истина, че не знаем какво ще ни липсва, докато то не си отиде.
Може би... най-щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко; те просто се възползват максимално от всичко, което срещат по пътя си.
Може би... най-светлото бъдеще винаги се базира на добре забравеното минало. В крайна сметка не можем да продължим успешно живота си, докато не се освободим от миналите си грешки, провали и душевни мъки.
Може би... трябва да мечтаем за това, за което искаме да мечтаем; да отидем там, където искаме да отидем; да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, защото имаме само един шанс в този живот да направим всички неща, за които мечтаем и желаем.
Може би... има моменти в живота когато някой ни липсва - родител, съпруг, приятел, дете - толкова много, че искаме да ги вземем от сънищата си и да ги прегърнем наистина; така че когато те са около нас нека ги оценяваме повече.
Може би... трябва винаги да се стремим да се поставяме на мястото на другия. Ако усещаме, че нещо може да ни нарани, то вероятно би наранило и другите хора.
Може би... най-добрия приятел е този, с който можеш да седнеш на верандата, да поседите заедно без да си казвате нищо и след това да си тръгнеш с чувството, че си провел най-пълноценния разговор в живота си.
Може би... трябва да се стремим да правим нещо хубаво за някой друг всеки ден, дори когато е по-лесно да го оставим да се оправя сам.
Може би... няма гаранции, че ако дарите на някого цялата си любов, той ще ви отвърне по същия начин. Не очаквайте любов в замяна, просто изчакайте докато тя нарасне в техните сърца. Но дори и това да не се случи, бъдете доволни, че е пораснала във вашите.
Може би.. щастие очаква всички онези, които плачат, страдат, копнеят за него го или вече са го опитвали: само те могат да оценят значението на всички хора, които са се докоснали до техния живот.
Може би... не трябва да се стремим към хубава външност - тя може да бъде измамна, към голямо богатство - то може да бъде изгубено. Трябва да се стремим към някой, който ни кара да се усмихваме, защото само една усмивка е достатъчна да превърне мрачния ден в хубав. Намерете някой, който кара сърцето ви да се усмихва.
Може би... трябва да се надяваме да имаме достатъчно щастие, за да бъдем любезни и мили; на достатъчно изпитания, които да ни направят силни; на достатъчно страдания, за да запазим човешкото у себе си и на достатъчно надежда, за да бъдем щастливи.
Може би... трябва да се опитваме да живеем живота си пълноценно, защото като сме се раждали сме плакали, а всички останали са се усмихвали, но когато умрем можем да бъдем единствените, които се усмихваме, а всички останали да плачат.
Може би... трябва да изпратим това послание на хората, които означават нещо да нас; на тези, които са се докоснали до нас; на тези, които могат да ни разсмеят когато имаме нужда от това; на тези, които ни карат да виждаме нещата от хубавата им страна, когато сме най-отчаяни; и на всички онези, които искаме да знаят, че оценяваме тях и тяхното приятелство."
събота, 13 февруари 2010 г.
хотел
Станала съм като хотел.
Една звезда.
Имам шестима постоянни гости. Обитават си техните стаи.
Никога не си отиват, въпреки лошата храна (и липсата й) и мизерните условия.
Имам една стая, която седи за всеки скучай ако случайно някой се връща от оня свят.
Там никой не влиза. Даже не вдигам щорите.
Яд ме е на него. Много често взе да пролазва обратно в хаоса на живота ми и ужасно много ми липсва. Ангел би ми казал сега „Гери, няма се плашиш, копеле.” И би се смял дълго и гръмогласно. Сега си мисля, че единственият мъж, който истински ме обичаше, нкога не ме излъга за нищо и спази обещанието си „винаги ще се върна при теб където и да съм” е той. Останалите май само поебаха.
Толкоз за мъжете.
Имам стаи за специални гости, за редовни клиенти един вид.
Мяркат се за сезона.
Поседят, поседят, пък си тръгнат.
Помахвам.
Станала съм специалиист по помахване за „довиждане”, което е често „сбогом”.
Станах специалист и по разделите.
Тъкмо свикнеш с някой посетител, тъкмо му научиш навиците, тва, онва и то ваканцията вземе че свърши.
И си отиват.
Някои не затварят вратата.
Става течение.
Заболява ме ишиас,лумбаго....дърта ставам ейййййййй.
После се връщат,.
Всики винаги се връщат.
И си скат тяхната стая.
С оня там изглед....
Никога не чистя след тях.
Понякога ми оствят малки подаръци.
Понякога големи.
Понякога си вземат малките.
После и големите.
Халал да им е.
Защото после се връщат с тях.
Имам няколко стаи за случайни посетители, дето няма къде да пренощуват.
Ама сега е сезонът на шарените листа.
И на канарчетата.
И случайните са много.
Ама пак течение става.
Простива ми сърцето.
Аспирин за сърце не са измислили, понеже хотелиерството не е за всеки.
А, и пари не вземам за престоя.
На загуба я карам по фабрична настройка.
Ха, даже понякога си плащам.
Взема да сложа катинарите, че зима иде...еййй.
И да приключа с резервациите за зимата.
Какво му липсва на моя хотел: дето вика дъщеря ми- нямаме каса за ценности. Ама после добави, че така или иначе никога нямаме пари, значи не ни трябва.
Какво ми липсва: да знам че някой ме обича и ако може да е жив.
Какво имам: имам всичко друго, което липсва на другите – сърце- хотел.
И бакалавърска степен по помахване.
И усмивка, от която не спира ничие сърце, но за сметка на това е срамежлива и тъжна.
И очи като рентген.
Грозна картинаJ).
И една торба болка, която не мога да оставя никъде. А не иде да я пусна в сметището.
Абе не иде, не иде..... ама доста поизхвърлих последните години.
Слива за смет J)))).
Айде стига толкова, че комшите от Русия пак се напиха и се сбиха. Полсе ще се сдобрят в кревата и тя ще вика, той ще охка. От една седмица не им писна.
Да ходя да сложа поне катинара на тая врата.
Една звезда.
Имам шестима постоянни гости. Обитават си техните стаи.
Никога не си отиват, въпреки лошата храна (и липсата й) и мизерните условия.
Имам една стая, която седи за всеки скучай ако случайно някой се връща от оня свят.
Там никой не влиза. Даже не вдигам щорите.
Яд ме е на него. Много често взе да пролазва обратно в хаоса на живота ми и ужасно много ми липсва. Ангел би ми казал сега „Гери, няма се плашиш, копеле.” И би се смял дълго и гръмогласно. Сега си мисля, че единственият мъж, който истински ме обичаше, нкога не ме излъга за нищо и спази обещанието си „винаги ще се върна при теб където и да съм” е той. Останалите май само поебаха.
Толкоз за мъжете.
Имам стаи за специални гости, за редовни клиенти един вид.
Мяркат се за сезона.
Поседят, поседят, пък си тръгнат.
Помахвам.
Станала съм специалиист по помахване за „довиждане”, което е често „сбогом”.
Станах специалист и по разделите.
Тъкмо свикнеш с някой посетител, тъкмо му научиш навиците, тва, онва и то ваканцията вземе че свърши.
И си отиват.
Някои не затварят вратата.
Става течение.
Заболява ме ишиас,лумбаго....дърта ставам ейййййййй.
После се връщат,.
Всики винаги се връщат.
И си скат тяхната стая.
С оня там изглед....
Никога не чистя след тях.
Понякога ми оствят малки подаръци.
Понякога големи.
Понякога си вземат малките.
После и големите.
Халал да им е.
Защото после се връщат с тях.
Имам няколко стаи за случайни посетители, дето няма къде да пренощуват.
Ама сега е сезонът на шарените листа.
И на канарчетата.
И случайните са много.
Ама пак течение става.
Простива ми сърцето.
Аспирин за сърце не са измислили, понеже хотелиерството не е за всеки.
А, и пари не вземам за престоя.
На загуба я карам по фабрична настройка.
Ха, даже понякога си плащам.
Взема да сложа катинарите, че зима иде...еййй.
И да приключа с резервациите за зимата.
Какво му липсва на моя хотел: дето вика дъщеря ми- нямаме каса за ценности. Ама после добави, че така или иначе никога нямаме пари, значи не ни трябва.
Какво ми липсва: да знам че някой ме обича и ако може да е жив.
Какво имам: имам всичко друго, което липсва на другите – сърце- хотел.
И бакалавърска степен по помахване.
И усмивка, от която не спира ничие сърце, но за сметка на това е срамежлива и тъжна.
И очи като рентген.
Грозна картинаJ).
И една торба болка, която не мога да оставя никъде. А не иде да я пусна в сметището.
Абе не иде, не иде..... ама доста поизхвърлих последните години.
Слива за смет J)))).
Айде стига толкова, че комшите от Русия пак се напиха и се сбиха. Полсе ще се сдобрят в кревата и тя ще вика, той ще охка. От една седмица не им писна.
Да ходя да сложа поне катинара на тая врата.
катастрофирах живота си
Всички ме искат. В точен час и място. И най-вече не на време. Сама ги научих. На временни желания.
Не, не съм проститутка. Забързана, делова жена. Нямам време да се посветя на някой, който постоянно ще ме иска. И около мен се въртят една дузина временно искащи.
Никога не може да стиковаме времето. Казвам им, че времето не ми стига. Не ми вярват и се оттеглят. Всичките наведнъж. По дяволите празните недели и вечерите с приятелки.
В най- безнадеждните ми вечери, някой искащ изведнъж запълва празното пространство. Тогава забравям колко са досадни, когато искат в най-неподходящото време и мило се усмихвам.
Усмивката ми се възприема погрешно – като знак, че можеш да искаш всичко и по всяко време. А знаците, ах знаците, регулират движението.
Катастрофирах живота си. Да дойде линейка.
автор: SimondBovoar
Не, не съм проститутка. Забързана, делова жена. Нямам време да се посветя на някой, който постоянно ще ме иска. И около мен се въртят една дузина временно искащи.
Никога не може да стиковаме времето. Казвам им, че времето не ми стига. Не ми вярват и се оттеглят. Всичките наведнъж. По дяволите празните недели и вечерите с приятелки.
В най- безнадеждните ми вечери, някой искащ изведнъж запълва празното пространство. Тогава забравям колко са досадни, когато искат в най-неподходящото време и мило се усмихвам.
Усмивката ми се възприема погрешно – като знак, че можеш да искаш всичко и по всяко време. А знаците, ах знаците, регулират движението.
Катастрофирах живота си. Да дойде линейка.
автор: SimondBovoar
От Книгата на Живота
1. Животът не винаги изглежда справедлив, но все пак е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.
3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.
4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Подържай връзка с тях.
5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.
6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.
7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам.
8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.
10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.
11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.
12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.
13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.
14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.
15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.
16. Поеми дълбоко въздух, това успокоява ума.
17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.
18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.
20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай Не за отговор.
21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален.
22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.
23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.
24. Най-важният сексуален орган е мозъка.
25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.
26. За всяко така наречено нещастие се запитай: Ще има ли значение това след 5 години?
27. Винаги избирай живота!
28. Прощавай всичко на всеки.
29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...
30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.
31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.
32. Винаги вярвай в чудеса!
33. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.
34. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.
35. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.
36. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.
37. Твоите деца ще имат само едно детство.
38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал.
39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.
40. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.
41. Предай се на Живота!
42. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.
43. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.
44. Най-доброто тепърва предстои.
45. Бъди честен със себе си. Бъди такъв и към другите. И другите ще са честни към теб. Истината носи спокойствие.
46. Приятелите са семейството, което сами избираме за себе си...
47. Дори и 100 пъти да паднеш... стани, изправи се и продължи смело напред.
48. Дай на света най-доброто от себе си!
49. Благослави съдбата си, че се намираш тук и сега.
50. Господ днес ти направи подарък от 86 400 секунди. Използва ли едничка, за да кажеш благодаря?
2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.
3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.
4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Подържай връзка с тях.
5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.
6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.
7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам.
8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.
10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.
11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.
12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.
13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.
14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.
15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.
16. Поеми дълбоко въздух, това успокоява ума.
17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.
18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.
20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай Не за отговор.
21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален.
22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.
23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.
24. Най-важният сексуален орган е мозъка.
25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.
26. За всяко така наречено нещастие се запитай: Ще има ли значение това след 5 години?
27. Винаги избирай живота!
28. Прощавай всичко на всеки.
29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...
30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.
31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.
32. Винаги вярвай в чудеса!
33. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.
34. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.
35. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.
36. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.
37. Твоите деца ще имат само едно детство.
38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал.
39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.
40. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.
41. Предай се на Живота!
42. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.
43. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.
44. Най-доброто тепърва предстои.
45. Бъди честен със себе си. Бъди такъв и към другите. И другите ще са честни към теб. Истината носи спокойствие.
46. Приятелите са семейството, което сами избираме за себе си...
47. Дори и 100 пъти да паднеш... стани, изправи се и продължи смело напред.
48. Дай на света най-доброто от себе си!
49. Благослави съдбата си, че се намираш тук и сега.
50. Господ днес ти направи подарък от 86 400 секунди. Използва ли едничка, за да кажеш благодаря?
петък, 12 февруари 2010 г.
Почти любов
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах,
на клади безумни почти изгорях
и въглени в мрака преравях.
Събирах парчета и цяло редих,
и чудото чаках да стане,
и тайно в очите си огъня крих,
по тъмно запален за двама.
Почти се докоснах до твойто сърце,
почти го погалих със пръсти,
почти ти повярвах, че само със мен
в съня си магията търсиш.
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах.
Сега се заравям във купчини прах
с надежда почти да забравя.
АИТИА
почти от любов полудявах,
на клади безумни почти изгорях
и въглени в мрака преравях.
Събирах парчета и цяло редих,
и чудото чаках да стане,
и тайно в очите си огъня крих,
по тъмно запален за двама.
Почти се докоснах до твойто сърце,
почти го погалих със пръсти,
почти ти повярвах, че само със мен
в съня си магията търсиш.
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах.
Сега се заравям във купчини прах
с надежда почти да забравя.
АИТИА
Легенда за Ева
Някъде, някога в Рая голям
скитала първата Ева,
кротко прегърнала своя Адам
насред оазиса древен.
Тихо се нижели белите дни,
вечер блестели звездите.
Нямало болка, горчиви сълзи,
нямало страст във очите.
Ала във Рая промъкнал се Той,
с образ на див изкусител
и с ореола на мрачен герой
Ева във мрака повикал.
Плод и поднесъл и вино и дал,
чудни слова и прошепнал
и във сърцето и нежно посял
първото огнено цвете.
После си тръгнал във ранни зори,
с коня си черен препуснал.
Вкусила първите свои сълзи
Ева. И първите чувства.
Бог я наказал за черния срам,
с гняв и отрязал косата
и я изгонил, ведно със Адам,
с пръсти да рови земята.
И по поляните с диви треви,
в нощите Ева се скита,
пита звездите и търси с очи
Дявола свой изкусител.
АИТИА
скитала първата Ева,
кротко прегърнала своя Адам
насред оазиса древен.
Тихо се нижели белите дни,
вечер блестели звездите.
Нямало болка, горчиви сълзи,
нямало страст във очите.
Ала във Рая промъкнал се Той,
с образ на див изкусител
и с ореола на мрачен герой
Ева във мрака повикал.
Плод и поднесъл и вино и дал,
чудни слова и прошепнал
и във сърцето и нежно посял
първото огнено цвете.
После си тръгнал във ранни зори,
с коня си черен препуснал.
Вкусила първите свои сълзи
Ева. И първите чувства.
Бог я наказал за черния срам,
с гняв и отрязал косата
и я изгонил, ведно със Адам,
с пръсти да рови земята.
И по поляните с диви треви,
в нощите Ева се скита,
пита звездите и търси с очи
Дявола свой изкусител.
АИТИА
Писмо
Напиши ми писмо за обичане,
само няколко кратички реда,
нежни думи на глас неизричани,
в самотата на мрака да гледам.
Напиши ми писмо за докосване,
меки устни във мен да се впият,
да се слеят тиретата в мостове,
под които в дъжда да се скрия.
Нарисувай сърца във полетата,
надпиши ги със твоето име
и писмото, дори непрочетено,
ще ми шепне насън, че те има.
АИТИА
само няколко кратички реда,
нежни думи на глас неизричани,
в самотата на мрака да гледам.
Напиши ми писмо за докосване,
меки устни във мен да се впият,
да се слеят тиретата в мостове,
под които в дъжда да се скрия.
Нарисувай сърца във полетата,
надпиши ги със твоето име
и писмото, дори непрочетено,
ще ми шепне насън, че те има.
АИТИА
сряда, 3 февруари 2010 г.
това най- много ми отива
Да съм сияещо различна
и погледи след мене да събирам...
Да бъда до безкрайност ексцентрична...
Дъхът на всеки мъж да спирам...
Да се загубват в погледа ми син
и да не могат да открият-
ни себе си, ни брод ... и до един
от мъка към луната да завият...
Сънищата им при мен да бягат...
да вехнат от усмивката чаровна...
А мислите – в дома ми да отсядат
на чаша вино с приказка любовна...
Такава съм... това ми е от бога
или на дявола е зла шега,
по шепа смут и мъничко тревога
да хвърлям в мъжките сърца.
Такава съм... разпалващо различна...
неповторима, огнена и дива...
Единствено на себе си приличам...
Това най- много ми отива...
http://izibell.blogspot.com/2009_05_01_archive.html
и погледи след мене да събирам...
Да бъда до безкрайност ексцентрична...
Дъхът на всеки мъж да спирам...
Да се загубват в погледа ми син
и да не могат да открият-
ни себе си, ни брод ... и до един
от мъка към луната да завият...
Сънищата им при мен да бягат...
да вехнат от усмивката чаровна...
А мислите – в дома ми да отсядат
на чаша вино с приказка любовна...
Такава съм... това ми е от бога
или на дявола е зла шега,
по шепа смут и мъничко тревога
да хвърлям в мъжките сърца.
Такава съм... разпалващо различна...
неповторима, огнена и дива...
Единствено на себе си приличам...
Това най- много ми отива...
http://izibell.blogspot.com/2009_05_01_archive.html
не забравяй
За да не забравиш, дори за момент,
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
няма значение.
Вземи после молив
и напиши на синия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба -
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни -
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!»
из нета . кажете поета ако някой го знае .
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
няма значение.
Вземи после молив
и напиши на синия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба -
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни -
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!»
из нета . кажете поета ако някой го знае .
Абонамент за:
Публикации (Atom)