това най- много ми отива

Да съм сияещо различна
и погледи след мене да събирам...
Да бъда до безкрайност ексцентрична...
Дъхът на всеки мъж да спирам...
Да се загубват в погледа ми син
и да не могат да открият-
ни себе си, ни брод ... и до един
от мъка към луната да завият...
Сънищата им при мен да бягат...
да вехнат от усмивката чаровна...
А мислите – в дома ми да отсядат
на чаша вино с приказка любовна...
Такава съм... това ми е от бога
или на дявола е зла шега,
по шепа смут и мъничко тревога
да хвърлям в мъжките сърца.
Такава съм... разпалващо различна...
неповторима, огнена и дива...
Единствено на себе си приличам...
Това най- много ми отива...

http://izibell.blogspot.com/2009_05_01_archive.html