Почти любов

Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах,
на клади безумни почти изгорях
и въглени в мрака преравях.
Събирах парчета и цяло редих,
и чудото чаках да стане,
и тайно в очите си огъня крих,
по тъмно запален за двама.
Почти се докоснах до твойто сърце,
почти го погалих със пръсти,
почти ти повярвах, че само със мен
в съня си магията търсиш.
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах.
Сега се заравям във купчини прах
с надежда почти да забравя.
АИТИА

Легенда за Ева

Някъде, някога в Рая голям
скитала първата Ева,
кротко прегърнала своя Адам
насред оазиса древен.
Тихо се нижели белите дни,
вечер блестели звездите.
Нямало болка, горчиви сълзи,
нямало страст във очите.
Ала във Рая промъкнал се Той,
с образ на див изкусител
и с ореола на мрачен герой
Ева във мрака повикал.
Плод и поднесъл и вино и дал,
чудни слова и прошепнал
и във сърцето и нежно посял
първото огнено цвете.
После си тръгнал във ранни зори,
с коня си черен препуснал.
Вкусила първите свои сълзи
Ева. И първите чувства.
Бог я наказал за черния срам,
с гняв и отрязал косата
и я изгонил, ведно със Адам,
с пръсти да рови земята.
И по поляните с диви треви,
в нощите Ева се скита,
пита звездите и търси с очи
Дявола свой изкусител.
АИТИА

Писмо

Напиши ми писмо за обичане,
само няколко кратички реда,
нежни думи на глас неизричани,
в самотата на мрака да гледам.
Напиши ми писмо за докосване,
меки устни във мен да се впият,
да се слеят тиретата в мостове,
под които в дъжда да се скрия.
Нарисувай сърца във полетата,
надпиши ги със твоето име
и писмото, дори непрочетено,
ще ми шепне насън, че те има.
АИТИА