Някъде, някога в Рая голям
скитала първата Ева,
кротко прегърнала своя Адам
насред оазиса древен.
Тихо се нижели белите дни,
вечер блестели звездите.
Нямало болка, горчиви сълзи,
нямало страст във очите.
Ала във Рая промъкнал се Той,
с образ на див изкусител
и с ореола на мрачен герой
Ева във мрака повикал.
Плод и поднесъл и вино и дал,
чудни слова и прошепнал
и във сърцето и нежно посял
първото огнено цвете.
После си тръгнал във ранни зори,
с коня си черен препуснал.
Вкусила първите свои сълзи
Ева. И първите чувства.
Бог я наказал за черния срам,
с гняв и отрязал косата
и я изгонил, ведно със Адам,
с пръсти да рови земята.
И по поляните с диви треви,
в нощите Ева се скита,
пита звездите и търси с очи
Дявола свой изкусител.
АИТИА
Няма коментари:
Публикуване на коментар