неделя, 27 ноември 2011 г.

ЗНАЕШ ЛИ?

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти: "Рано е още!"

Знаеш ли колко е страшно да бъдеш обречен,
кръста да носиш, припявайки някаква песен
и уморена до смърт стъпваш по земната плът,
горе небето шепти: "Рано е още"!

Как да го търся, къде и кога, между небето и тази земя?
Тръгвам по пътя, от мене избран.
Кой ще ме срещне, не мога да знам.
Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто.
Всичко е както преди, няма от никой следи.
В теб закрещява света: "Късно е вече!"
Михаил Белчев