неделя, 27 ноември 2011 г.

ЗНАЕШ ЛИ?

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти: "Рано е още!"

Знаеш ли колко е страшно да бъдеш обречен,
кръста да носиш, припявайки някаква песен
и уморена до смърт стъпваш по земната плът,
горе небето шепти: "Рано е още"!

Как да го търся, къде и кога, между небето и тази земя?
Тръгвам по пътя, от мене избран.
Кой ще ме срещне, не мога да знам.
Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто.
Всичко е както преди, няма от никой следи.
В теб закрещява света: "Късно е вече!"
Михаил Белчев

7 коментара:

онлайн магазин за хранителни стоки каза...

Много е тъжно, но чувствено. Поздравления почти ме разплака... страхотно пишеш!

Новини каза...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

море в турция каза...

Тъжно е наистина... толкова тъжно нещо не бях чела отдавна. Но докосна душата ми... Рядко срещам толкова истински думи, които да могат да стигнат до дълбините на сърцето на читателя. Това е много трудно нещо, защото днешния свят е пълен със закоравели сърца, привикнали на какво ли не! Свикнали сме да не се поддаваме на чувствата си, да не обръщаме внимание на тях. За това се възхищавам на творците, които със думи успяват да пробият тази броня на безчувственост и апатия.

ранни записвания кушадъсъ каза...

много ми харесва, много хубав стил пренася страхотни емоции - тъжни но прекрасни, предава едно особено чувство на някой изгубил близък и непрекъснатото търсене на спомени за тази личност, продълавайте пишете и да споделяте тук с всички нас, поздрави и до скоро

почивка малдиви каза...

Невероятни стихове, а по принцип рядко се впечатлявам от поезия :)

ароматизатори каза...

Страшно е наистина да изгубиш някой - сякаш губиш част от себе си. Страшно е да усетиш, че си сам. Стиховете ти са прекрасни и изобразяват по много истински начин едно толкова тъжно чувство, по-скоро състояние. Твоите думи ме накараха да се замисля кога осъзнаваме, че сме сами и не сми ли сами през цялото време, но хипнотизирани от присъствието на някой друг в живота ни?!

круизи каза...

Наистина сме свикнали да не се поддаваме на чувствата си, да не обръщаме внимание на тях.Таим ги дълбоко в себе си отгоре ги поливаме с други емоции само и само да ги забравим и да продължим, но когато не са пуснати на свобода да бъдат изпитани изцяло няма как да забравиш и рано или късно те ще излезнат под някаква форма на държание и ще избухнат.За това е добре да не таим нищо в себе си.Да си писател не е лесно. ДА УСПЕЕШ да придадеш именно тези чувства и емоции на читателя по начин по който да го накараш да изпита нещо е сложно и не всеки го постига.Статията ти е разкошна и продължавай в същият дух.