събота, 13 февруари 2010 г.

хотел

Станала съм като хотел.

Една звезда.

Имам шестима постоянни гости. Обитават си техните стаи.

Никога не си отиват, въпреки лошата храна (и липсата й) и мизерните условия.

Имам една стая, която седи за всеки скучай ако случайно някой се връща от оня свят.

Там никой не влиза. Даже не вдигам щорите.

Яд ме е на него. Много често взе да пролазва обратно в хаоса на живота ми и ужасно много ми липсва. Ангел би ми казал сега „Гери, няма се плашиш, копеле.” И би се смял дълго и гръмогласно. Сега си мисля, че единственият мъж, който истински ме обичаше, нкога не ме излъга за нищо и спази обещанието си „винаги ще се върна при теб където и да съм” е той. Останалите май само поебаха.

Толкоз за мъжете.

Имам стаи за специални гости, за редовни клиенти един вид.

Мяркат се за сезона.

Поседят, поседят, пък си тръгнат.

Помахвам.

Станала съм специалиист по помахване за „довиждане”, което е често „сбогом”.

Станах специалист и по разделите.

Тъкмо свикнеш с някой посетител, тъкмо му научиш навиците, тва, онва и то ваканцията вземе че свърши.

И си отиват.

Някои не затварят вратата.

Става течение.

Заболява ме ишиас,лумбаго....дърта ставам ейййййййй.

После се връщат,.

Всики винаги се връщат.

И си скат тяхната стая.

С оня там изглед....

Никога не чистя след тях.

Понякога ми оствят малки подаръци.

Понякога големи.

Понякога си вземат малките.

После и големите.

Халал да им е.

Защото после се връщат с тях.

Имам няколко стаи за случайни посетители, дето няма къде да пренощуват.

Ама сега е сезонът на шарените листа.

И на канарчетата.

И случайните са много.

Ама пак течение става.

Простива ми сърцето.

Аспирин за сърце не са измислили, понеже хотелиерството не е за всеки.

А, и пари не вземам за престоя.

На загуба я карам по фабрична настройка.

Ха, даже понякога си плащам.

Взема да сложа катинарите, че зима иде...еййй.

И да приключа с резервациите за зимата.

Какво му липсва на моя хотел: дето вика дъщеря ми- нямаме каса за ценности. Ама после добави, че така или иначе никога нямаме пари, значи не ни трябва.

Какво ми липсва: да знам че някой ме обича и ако може да е жив.

Какво имам: имам всичко друго, което липсва на другите – сърце- хотел.

И бакалавърска степен по помахване.

И усмивка, от която не спира ничие сърце, но за сметка на това е срамежлива и тъжна.

И очи като рентген.

Грозна картинаJ).

И една торба болка, която не мога да оставя никъде. А не иде да я пусна в сметището.

Абе не иде, не иде..... ама доста поизхвърлих последните години.

Слива за смет J)))).



Айде стига толкова, че комшите от Русия пак се напиха и се сбиха. Полсе ще се сдобрят в кревата и тя ще вика, той ще охка. От една седмица не им писна.

Да ходя да сложа поне катинара на тая врата.

катастрофирах живота си

Всички ме искат. В точен час и място. И най-вече не на време. Сама ги научих. На временни желания.
Не, не съм проститутка. Забързана, делова жена. Нямам време да се посветя на някой, който постоянно ще ме иска. И около мен се въртят една дузина временно искащи.
Никога не може да стиковаме времето. Казвам им, че времето не ми стига. Не ми вярват и се оттеглят. Всичките наведнъж. По дяволите празните недели и вечерите с приятелки.
В най- безнадеждните ми вечери, някой искащ изведнъж запълва празното пространство. Тогава забравям колко са досадни, когато искат в най-неподходящото време и мило се усмихвам.
Усмивката ми се възприема погрешно – като знак, че можеш да искаш всичко и по всяко време. А знаците, ах знаците, регулират движението.
Катастрофирах живота си. Да дойде линейка.

автор: SimondBovoar

От Книгата на Живота

1. Животът не винаги изглежда справедлив, но все пак е хубав.

2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.

3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.

4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Подържай връзка с тях.

5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.

6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.

7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам.

8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.

9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.

10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.

11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.

12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.

13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.

14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.

15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.

16. Поеми дълбоко въздух, това успокоява ума.

17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.

18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.

19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.

20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай Не за отговор.

21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален.

22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.

23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.

24. Най-важният сексуален орган е мозъка.

25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.

26. За всяко така наречено нещастие се запитай: Ще има ли значение това след 5 години?

27. Винаги избирай живота!

28. Прощавай всичко на всеки.

29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...

30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.

31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.

32. Винаги вярвай в чудеса!

33. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.

34. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.

35. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.

36. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.

37. Твоите деца ще имат само едно детство.

38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал.

39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.

40. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.

41. Предай се на Живота!

42. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.

43. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.

44. Най-доброто тепърва предстои.

45. Бъди честен със себе си. Бъди такъв и към другите. И другите ще са честни към теб. Истината носи спокойствие.

46. Приятелите са семейството, което сами избираме за себе си...

47. Дори и 100 пъти да паднеш... стани, изправи се и продължи смело напред.

48. Дай на света най-доброто от себе си!

49. Благослави съдбата си, че се намираш тук и сега.

50. Господ днес ти направи подарък от 86 400 секунди. Използва ли едничка, за да кажеш благодаря?