хотел

Станала съм като хотел.

Една звезда.

Имам шестима постоянни гости. Обитават си техните стаи.

Никога не си отиват, въпреки лошата храна (и липсата й) и мизерните условия.

Имам една стая, която седи за всеки скучай ако случайно някой се връща от оня свят.

Там никой не влиза. Даже не вдигам щорите.

Яд ме е на него. Много често взе да пролазва обратно в хаоса на живота ми и ужасно много ми липсва. Ангел би ми казал сега „Гери, няма се плашиш, копеле.” И би се смял дълго и гръмогласно. Сега си мисля, че единственият мъж, който истински ме обичаше, нкога не ме излъга за нищо и спази обещанието си „винаги ще се върна при теб където и да съм” е той. Останалите май само поебаха.

Толкоз за мъжете.

Имам стаи за специални гости, за редовни клиенти един вид.

Мяркат се за сезона.

Поседят, поседят, пък си тръгнат.

Помахвам.

Станала съм специалиист по помахване за „довиждане”, което е често „сбогом”.

Станах специалист и по разделите.

Тъкмо свикнеш с някой посетител, тъкмо му научиш навиците, тва, онва и то ваканцията вземе че свърши.

И си отиват.

Някои не затварят вратата.

Става течение.

Заболява ме ишиас,лумбаго....дърта ставам ейййййййй.

После се връщат,.

Всики винаги се връщат.

И си скат тяхната стая.

С оня там изглед....

Никога не чистя след тях.

Понякога ми оствят малки подаръци.

Понякога големи.

Понякога си вземат малките.

После и големите.

Халал да им е.

Защото после се връщат с тях.

Имам няколко стаи за случайни посетители, дето няма къде да пренощуват.

Ама сега е сезонът на шарените листа.

И на канарчетата.

И случайните са много.

Ама пак течение става.

Простива ми сърцето.

Аспирин за сърце не са измислили, понеже хотелиерството не е за всеки.

А, и пари не вземам за престоя.

На загуба я карам по фабрична настройка.

Ха, даже понякога си плащам.

Взема да сложа катинарите, че зима иде...еййй.

И да приключа с резервациите за зимата.

Какво му липсва на моя хотел: дето вика дъщеря ми- нямаме каса за ценности. Ама после добави, че така или иначе никога нямаме пари, значи не ни трябва.

Какво ми липсва: да знам че някой ме обича и ако може да е жив.

Какво имам: имам всичко друго, което липсва на другите – сърце- хотел.

И бакалавърска степен по помахване.

И усмивка, от която не спира ничие сърце, но за сметка на това е срамежлива и тъжна.

И очи като рентген.

Грозна картинаJ).

И една торба болка, която не мога да оставя никъде. А не иде да я пусна в сметището.

Абе не иде, не иде..... ама доста поизхвърлих последните години.

Слива за смет J)))).



Айде стига толкова, че комшите от Русия пак се напиха и се сбиха. Полсе ще се сдобрят в кревата и тя ще вика, той ще охка. От една седмица не им писна.

Да ходя да сложа поне катинара на тая врата.