събота, 13 февруари 2010 г.

катастрофирах живота си

Всички ме искат. В точен час и място. И най-вече не на време. Сама ги научих. На временни желания.
Не, не съм проститутка. Забързана, делова жена. Нямам време да се посветя на някой, който постоянно ще ме иска. И около мен се въртят една дузина временно искащи.
Никога не може да стиковаме времето. Казвам им, че времето не ми стига. Не ми вярват и се оттеглят. Всичките наведнъж. По дяволите празните недели и вечерите с приятелки.
В най- безнадеждните ми вечери, някой искащ изведнъж запълва празното пространство. Тогава забравям колко са досадни, когато искат в най-неподходящото време и мило се усмихвам.
Усмивката ми се възприема погрешно – като знак, че можеш да искаш всичко и по всяко време. А знаците, ах знаците, регулират движението.
Катастрофирах живота си. Да дойде линейка.

автор: SimondBovoar

Няма коментари: