сряда, 3 февруари 2010 г.

това най- много ми отива

Да съм сияещо различна
и погледи след мене да събирам...
Да бъда до безкрайност ексцентрична...
Дъхът на всеки мъж да спирам...
Да се загубват в погледа ми син
и да не могат да открият-
ни себе си, ни брод ... и до един
от мъка към луната да завият...
Сънищата им при мен да бягат...
да вехнат от усмивката чаровна...
А мислите – в дома ми да отсядат
на чаша вино с приказка любовна...
Такава съм... това ми е от бога
или на дявола е зла шега,
по шепа смут и мъничко тревога
да хвърлям в мъжките сърца.
Такава съм... разпалващо различна...
неповторима, огнена и дива...
Единствено на себе си приличам...
Това най- много ми отива...

http://izibell.blogspot.com/2009_05_01_archive.html

не забравяй

За да не забравиш, дори за момент,
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
няма значение.
Вземи после молив
и напиши на синия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба -
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни -
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!»


из нета . кажете поета ако някой го знае .