събота, 8 октомври 2011 г.

Anjela: Надежда

Anjela: Надежда

Надежда

Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две-три думи, които си струват.
Късче вяра, в нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И пази ги, топло и нежно,
до когато вървиш по Земята...
Автор - alipieva (ЛЮБОВ)

ТРУДЕН ЗАНАЯТ

Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата-
откажи се, брат.
Ще се впие жадна в теб земята
с хиляди усти...
Ако глътките добро пресмяташ,
ще пресъхнеш ти.
Ако чакаш някаква отплата
тук или отвъд,
само ще си прокълнеш съдбата
тайно някой път.
Ако ли пък продължиш нататък
ти ще разбереш -
щастието е във свободата
да се раздадеш!
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА

...

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)

БЕЗ ЛЮБОВ Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Тя

Тя

Тя е много особена. С лунна походка.
През нощта е принцеса. През деня е овца.
Тя залита във крайности, (и си пада по котки),
тя е с хиляди, не, с милиони лица.
Тя умее да слуша, но не всичко разбира,
и задава въпроси – на килограм.
А когато мълчи – сто причини намира,
вместо просто уморено да каже „Не знам”.
Тя живее във сънища. Свойте приказки пише.
И лети до небето, когато обича….
Тя дори и без сили, пак се учи да диша,
и сред всички жени, тя е само момиче…
Тя е толкова жива и толкова цяла –
като хиляди, не, милиони вселени!
А пък аз…Аз съм образът във огледалото,
но понякога (много често) с нея се сменяме….

irini