Тя

Тя

Тя е много особена. С лунна походка.
През нощта е принцеса. През деня е овца.
Тя залита във крайности, (и си пада по котки),
тя е с хиляди, не, с милиони лица.
Тя умее да слуша, но не всичко разбира,
и задава въпроси – на килограм.
А когато мълчи – сто причини намира,
вместо просто уморено да каже „Не знам”.
Тя живее във сънища. Свойте приказки пише.
И лети до небето, когато обича….
Тя дори и без сили, пак се учи да диша,
и сред всички жени, тя е само момиче…
Тя е толкова жива и толкова цяла –
като хиляди, не, милиони вселени!
А пък аз…Аз съм образът във огледалото,
но понякога (много често) с нея се сменяме….

irini