Получих писмо от приятел ...споделям го с вас .
Бих искал да споделя една история, която вчера ме впечатли силно :
От 7 месеца в моята работа работи като буклукджия момче, американче, което впечатлява с добри манииери и култура, приятна външност. Работата е много тежка, не добре платена, мръсна, непривлекателна, без развитие и перспектива. Но, момчето работи здраво и всеки ден идва на работа.
Вчера имаше случай да седнем и поговорим.Бях любопитен. Какво се оказа ; На 22 г.,
от старо американско семейство, студент, ерген. Майка учителка, баща- президент на голяма компания - Доста богати. Сем. има 4 деца. Той е най-големия. След навършване на 18 г. започва да живее отделно. Сам се издържа, следва. Живее в една от къщите на баща си с още 4 наематели и плаща наем на баща си $ 400 / месечно, както и останалите. Баща му му плаща $ 150/ месец за това, че той се грижи за имота, поддържа, чисти, коси тревата, управлява имота, като събира и предава наемите на баща си. Тогава баща му му плаща неговото месечно възнаграждение от $ 150.
Двама от наемателите работят при мен и те са го препоръчали да го назначат. Не
занимава родителите си да му търсят работа - това било негово задължение.
Той и цялото му семейство са в прекрасни отношения. Говори с топлота и уважение към тях. Виждат се, гостува им. Няма и следа от упрек към тях, че им плаща наем, че не го издържат като студент или, че не му намират лека работа. Той казва :Аз съм
навършил 18 г. и трябва сам да се справям и сам да устройвам животът си.
Разбира се ако се случи нещо с него : болест, злополука семейството му е с него.
Ако той предприеме бизнес, сем. ще го подкрепи всячески. Семейството му ще го
представи и подрепи в обществени изяви, ще плати и организира сватбеното му
тържество и пътешествие. Но, той трябва да се учи на самостоятелност и сам да
устройва животът си и бъдещето си.
Не мисля, че родителите му не го обичат. Напротив мисля, че го обичат и уважават много, защото той заслужава. Именно така, оставяйки го сам след като е навършил пълнолетие те показват своята обич и грижа, давайки му възможност за изява, а не да го осакатяват стискайки го да себе си, което е често срещано в българския начин на живот.
Лично смятам, че това е ЕДИНСТВЕНИЯ И ПРАВИЛЕН ПЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВСЕКИ МЛАД ЧОВЕК. По този път съм минал и аз и не съжалявам.
Изпитвам силно уважение към този млад човек и му го отдавам. За дена на Благодарността той ще има моя подарък.
Това са фактите. Сравнения, заключения всеки сам да ги ги направи.
