Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах,
на клади безумни почти изгорях
и въглени в мрака преравях.
Събирах парчета и цяло редих,
и чудото чаках да стане,
и тайно в очите си огъня крих,
по тъмно запален за двама.
Почти се докоснах до твойто сърце,
почти го погалих със пръсти,
почти ти повярвах, че само със мен
в съня си магията търсиш.
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах.
Сега се заравям във купчини прах
с надежда почти да забравя.
АИТИА
Няма коментари:
Публикуване на коментар