1. Животът не винаги изглежда справедлив, но все пак е хубав.
2. Когато се съмняваш, просто направи следващата малка крачка.
3. Животът е прекалено кратък и хубав, за да си губим времето, мразейки някого.
4. Твоята работа няма да се грижи за теб, ако се разболееш, но твоите родители и приятели ще го направят. Подържай връзка с тях.
5. Изплащай вноските по кредитните си карти всеки месец.
6. Няма нужда да печелиш всеки спор. Съгласи се, че не си съгласен.
7. Поплачи си с някой. По-лечебно е, от колкото да плачеш сам.
8. ОК е да се ядосаш на Бог. Той може да го понесе.
9. Живей Тук и Сега, защото точно този миг е единствен и неповторим.
10. Когато става въпрос за шоколад, съпротивата е безсмислена.
11. Бъди в мир с миналото си, за да не ти вреди на настоящето.
12. Няма нищо лошо в това децата ти да те видят да плачеш.
13. Не се сравнявай с другите. Нямаш си и най-малка представа какъв е техния живот.
14. Ако във връзката има тайни, не е добре ти да си част от нея.
15. Всяко нещо може да се промени с едно мигване на Бог. Но не се тревожи – Бог никога не мига.
16. Поеми дълбоко въздух, това успокоява ума.
17. Освободи се от всичко, което не е нито полезно, нито красиво, нито приятно.
18. Това, което не те убива, наистина те прави по-силен.
19. Никога не е прекалено късно за второ детство. То обаче зависи само и единствено от теб.
20. Когато става въпрос за твоите мечти, не приемай Не за отговор.
21. Изгори свещите, използвай хубавите чаршафи, носи луксозното бельо. Не ги пази за специални случаи. Днес денят е специален.
22. Следвай знаците по Пътя и спокойно се пусни по течението на реката на Живота.
23. Бъди ексцентричен сега. Не чакай до дълбока старост, за да носиш лилаво.
24. Най-важният сексуален орган е мозъка.
25. Никой друг не е отговорен за твоето щастие освен ти.
26. За всяко така наречено нещастие се запитай: Ще има ли значение това след 5 години?
27. Винаги избирай живота!
28. Прощавай всичко на всеки.
29. Това кой какво мисли за теб не е твоя работа...
30. Времето лекува всичко. Просто си дай време.
31. Колкото и хубава или лоша да е една ситуация, тя ще се промени.
32. Винаги вярвай в чудеса!
33. Бог те обича заради това, което е Той, а не защото ти си или не си направил нещо.
34. Върви по нови пътеки, прокарай своя уникален път, остави следа.
35. Да остарееш е по-добро от колкото да умреш млад.
36. Не се приемай на сериозно. Никой друг не го прави.
37. Твоите деца ще имат само едно детство.
38. Това, което наистина има значение, е че в крайна сметка си обичал.
39. Излизай всеки ден навън. Чудесата чакат на всяка крачка.
40. Без значение как се чувстваш, стани, облечи се и излез.
41. Предай се на Живота!
42. Тревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата.
43. Завистта е загуба на време. Вече имаш всичко, от което имаш нужда.
44. Най-доброто тепърва предстои.
45. Бъди честен със себе си. Бъди такъв и към другите. И другите ще са честни към теб. Истината носи спокойствие.
46. Приятелите са семейството, което сами избираме за себе си...
47. Дори и 100 пъти да паднеш... стани, изправи се и продължи смело напред.
48. Дай на света най-доброто от себе си!
49. Благослави съдбата си, че се намираш тук и сега.
50. Господ днес ти направи подарък от 86 400 секунди. Използва ли едничка, за да кажеш благодаря?
събота, 13 февруари 2010 г.
петък, 12 февруари 2010 г.
Почти любов
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах,
на клади безумни почти изгорях
и въглени в мрака преравях.
Събирах парчета и цяло редих,
и чудото чаках да стане,
и тайно в очите си огъня крих,
по тъмно запален за двама.
Почти се докоснах до твойто сърце,
почти го погалих със пръсти,
почти ти повярвах, че само със мен
в съня си магията търсиш.
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах.
Сега се заравям във купчини прах
с надежда почти да забравя.
АИТИА
почти от любов полудявах,
на клади безумни почти изгорях
и въглени в мрака преравях.
Събирах парчета и цяло редих,
и чудото чаках да стане,
и тайно в очите си огъня крих,
по тъмно запален за двама.
Почти се докоснах до твойто сърце,
почти го погалих със пръсти,
почти ти повярвах, че само със мен
в съня си магията търсиш.
Почти те обичах, почти те желах,
почти от любов полудявах.
Сега се заравям във купчини прах
с надежда почти да забравя.
АИТИА
Легенда за Ева
Някъде, някога в Рая голям
скитала първата Ева,
кротко прегърнала своя Адам
насред оазиса древен.
Тихо се нижели белите дни,
вечер блестели звездите.
Нямало болка, горчиви сълзи,
нямало страст във очите.
Ала във Рая промъкнал се Той,
с образ на див изкусител
и с ореола на мрачен герой
Ева във мрака повикал.
Плод и поднесъл и вино и дал,
чудни слова и прошепнал
и във сърцето и нежно посял
първото огнено цвете.
После си тръгнал във ранни зори,
с коня си черен препуснал.
Вкусила първите свои сълзи
Ева. И първите чувства.
Бог я наказал за черния срам,
с гняв и отрязал косата
и я изгонил, ведно със Адам,
с пръсти да рови земята.
И по поляните с диви треви,
в нощите Ева се скита,
пита звездите и търси с очи
Дявола свой изкусител.
АИТИА
скитала първата Ева,
кротко прегърнала своя Адам
насред оазиса древен.
Тихо се нижели белите дни,
вечер блестели звездите.
Нямало болка, горчиви сълзи,
нямало страст във очите.
Ала във Рая промъкнал се Той,
с образ на див изкусител
и с ореола на мрачен герой
Ева във мрака повикал.
Плод и поднесъл и вино и дал,
чудни слова и прошепнал
и във сърцето и нежно посял
първото огнено цвете.
После си тръгнал във ранни зори,
с коня си черен препуснал.
Вкусила първите свои сълзи
Ева. И първите чувства.
Бог я наказал за черния срам,
с гняв и отрязал косата
и я изгонил, ведно със Адам,
с пръсти да рови земята.
И по поляните с диви треви,
в нощите Ева се скита,
пита звездите и търси с очи
Дявола свой изкусител.
АИТИА
Писмо
Напиши ми писмо за обичане,
само няколко кратички реда,
нежни думи на глас неизричани,
в самотата на мрака да гледам.
Напиши ми писмо за докосване,
меки устни във мен да се впият,
да се слеят тиретата в мостове,
под които в дъжда да се скрия.
Нарисувай сърца във полетата,
надпиши ги със твоето име
и писмото, дори непрочетено,
ще ми шепне насън, че те има.
АИТИА
само няколко кратички реда,
нежни думи на глас неизричани,
в самотата на мрака да гледам.
Напиши ми писмо за докосване,
меки устни във мен да се впият,
да се слеят тиретата в мостове,
под които в дъжда да се скрия.
Нарисувай сърца във полетата,
надпиши ги със твоето име
и писмото, дори непрочетено,
ще ми шепне насън, че те има.
АИТИА
сряда, 3 февруари 2010 г.
това най- много ми отива
Да съм сияещо различна
и погледи след мене да събирам...
Да бъда до безкрайност ексцентрична...
Дъхът на всеки мъж да спирам...
Да се загубват в погледа ми син
и да не могат да открият-
ни себе си, ни брод ... и до един
от мъка към луната да завият...
Сънищата им при мен да бягат...
да вехнат от усмивката чаровна...
А мислите – в дома ми да отсядат
на чаша вино с приказка любовна...
Такава съм... това ми е от бога
или на дявола е зла шега,
по шепа смут и мъничко тревога
да хвърлям в мъжките сърца.
Такава съм... разпалващо различна...
неповторима, огнена и дива...
Единствено на себе си приличам...
Това най- много ми отива...
http://izibell.blogspot.com/2009_05_01_archive.html
и погледи след мене да събирам...
Да бъда до безкрайност ексцентрична...
Дъхът на всеки мъж да спирам...
Да се загубват в погледа ми син
и да не могат да открият-
ни себе си, ни брод ... и до един
от мъка към луната да завият...
Сънищата им при мен да бягат...
да вехнат от усмивката чаровна...
А мислите – в дома ми да отсядат
на чаша вино с приказка любовна...
Такава съм... това ми е от бога
или на дявола е зла шега,
по шепа смут и мъничко тревога
да хвърлям в мъжките сърца.
Такава съм... разпалващо различна...
неповторима, огнена и дива...
Единствено на себе си приличам...
Това най- много ми отива...
http://izibell.blogspot.com/2009_05_01_archive.html
не забравяй
За да не забравиш, дори за момент,
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
няма значение.
Вземи после молив
и напиши на синия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба -
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни -
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!»
из нета . кажете поета ако някой го знае .
вземи лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
няма значение.
Вземи после молив
и напиши на синия лист,
или пергамент
това, което ти убягва за момент.
Сгъни го на четири,
пъхни си го джоба -
онзи, горе вляво, отпред.
А когато най-много бързаш,
спри за момент
и в джоба бръкни -
там винаги ще те чака
поне един лист хартия или пергамент,
квадратен или просто сив,
на който е написано с молив,
обещание красиво,
което извиква в очите дъга
и което гласи:
«Обещавам да не забравям
да живея за мига!»
из нета . кажете поета ако някой го знае .
петък, 27 ноември 2009 г.
всяка жена е живот
Всъщност,
Всяка Жена е едно малко Дете...
Тя обича да се държи детински понякога.
Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки,
Такива, каквито той би проявил към своето дете.
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но въпреки детското в нея, всяка жена иска
Да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...
Всъщност,
Всяка Жена е изключително Силна...
Понякога дори е много по-силна от мъжа.
Но тя не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
Това я кара да се чувства още повече Жена!
А и проверява колко е силата на мъжа до нея.
Но, ако Жената е решена да покаже своята сила,
Тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже.
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Знай, че непременно ще го стори...
Всъщност,
Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
Но тя никога не може да бъде накарана
Насила да обикне някого.
Затова, дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа, с когото са.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което те често не успяват да преодолеят...
Всъщност,
Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно
И тя да бъде твоя изцяло.
Тя си има един отделен, нейн си свят,
В който винаги е сама.
Тя не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...
Всъщност,
Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено и само за своя Мъж.
И ако Ти си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи действително си голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да бъде посредствен...
Всъщност,
Всяка Жена е Живот!
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...
Защото:
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И водата, която ти сам си наливаш,
Никога не са с един и същи вкус.
Ти можеш ли да усетиш разликата?
Ако успяваш да я уловиш,
Значи ти си истински Щастливец!
Ако ли не – за съжаление, ти не Живееш...
Всяка Жена е едно малко Дете...
Тя обича да се държи детински понякога.
Иска мъжът да я обгрижва с най-нежните си ласки,
Такива, каквито той би проявил към своето дете.
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но въпреки детското в нея, всяка жена иска
Да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...
Всъщност,
Всяка Жена е изключително Силна...
Понякога дори е много по-силна от мъжа.
Но тя не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
Това я кара да се чувства още повече Жена!
А и проверява колко е силата на мъжа до нея.
Но, ако Жената е решена да покаже своята сила,
Тогава нищо не е в състояние да я спре или откаже.
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Знай, че непременно ще го стори...
Всъщност,
Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
Но тя никога не може да бъде накарана
Насила да обикне някого.
Затова, дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа, с когото са.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което те често не успяват да преодолеят...
Всъщност,
Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно
И тя да бъде твоя изцяло.
Тя си има един отделен, нейн си свят,
В който винаги е сама.
Тя не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...
Всъщност,
Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено и само за своя Мъж.
И ако Ти си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи действително си голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да бъде посредствен...
Всъщност,
Всяка Жена е Живот!
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...
Защото:
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И водата, която ти сам си наливаш,
Никога не са с един и същи вкус.
Ти можеш ли да усетиш разликата?
Ако успяваш да я уловиш,
Значи ти си истински Щастливец!
Ако ли не – за съжаление, ти не Живееш...
Абонамент за:
Публикации (Atom)