Всичко, което трябва да зная за живота

Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя и как да се държа, усвоих в детската градина.

Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома. А там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.

Дели всичко.

Играй честно.

Не удряй хората.

Оставяй нещата там, където си ги намерил.

Разчисти, ако си разхвърлял.

Не вземай вещи, които не са твои.

Извини се, когато си обидил някого.

Мий си ръцете преди ядене.

Топлите сладки и студеното мляко са полезни.

Живей хармонично.

Научи нещо, измисли нещо.

Порисувай, попей, потанцувай, поиграй, поработи всеки ден по малко.

Всеки следобед си поспивай.

Когато си на улицата, внимавай дали не идва кола.

Когато излизаш на улицата заедно с други хора - дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.

Винаги бъди готов за чудеса.

Помни малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето - нагоре. И никой не знае нито как, нито защо.Но и ние сме също като него.

Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също.

И тогава си спомни книгата за Дик и Джейн и първата дума, която си научил. Най-важната дума в света: ВИЖ!

Всичко, което трябва да знаеш, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.Помисли си само, колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка.Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват мръсотията, която правят.На колкото и години да си, когато си сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!

Робърт Фулам- Из "Пилешка супа за душата"

това е само гимнастика

Писмо от Америка

Получих писмо от приятел ...споделям го с вас .


Бих искал да споделя една история, която вчера ме впечатли силно :
От 7 месеца в моята работа работи като буклукджия момче, американче, което впечатлява с добри манииери и култура, приятна външност. Работата е много тежка, не добре платена, мръсна, непривлекателна, без развитие и перспектива. Но, момчето работи здраво и всеки ден идва на работа.
Вчера имаше случай да седнем и поговорим.Бях любопитен. Какво се оказа ; На 22 г.,
от старо американско семейство, студент, ерген. Майка учителка, баща- президент на голяма компания - Доста богати. Сем. има 4 деца. Той е най-големия. След навършване на 18 г. започва да живее отделно. Сам се издържа, следва. Живее в една от къщите на баща си с още 4 наематели и плаща наем на баща си $ 400 / месечно, както и останалите. Баща му му плаща $ 150/ месец за това, че той се грижи за имота, поддържа, чисти, коси тревата, управлява имота, като събира и предава наемите на баща си. Тогава баща му му плаща неговото месечно възнаграждение от $ 150.
Двама от наемателите работят при мен и те са го препоръчали да го назначат. Не
занимава родителите си да му търсят работа - това било негово задължение.
Той и цялото му семейство са в прекрасни отношения. Говори с топлота и уважение към тях. Виждат се, гостува им. Няма и следа от упрек към тях, че им плаща наем, че не го издържат като студент или, че не му намират лека работа. Той казва :Аз съм
навършил 18 г. и трябва сам да се справям и сам да устройвам животът си.
Разбира се ако се случи нещо с него : болест, злополука семейството му е с него.
Ако той предприеме бизнес, сем. ще го подкрепи всячески. Семейството му ще го
представи и подрепи в обществени изяви, ще плати и организира сватбеното му
тържество и пътешествие. Но, той трябва да се учи на самостоятелност и сам да
устройва животът си и бъдещето си.
Не мисля, че родителите му не го обичат. Напротив мисля, че го обичат и уважават много, защото той заслужава. Именно така, оставяйки го сам след като е навършил пълнолетие те показват своята обич и грижа, давайки му възможност за изява, а не да го осакатяват стискайки го да себе си, което е често срещано в българския начин на живот.
Лично смятам, че това е ЕДИНСТВЕНИЯ И ПРАВИЛЕН ПЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВСЕКИ МЛАД ЧОВЕК. По този път съм минал и аз и не съжалявам.
Изпитвам силно уважение към този млад човек и му го отдавам. За дена на Благодарността той ще има моя подарък.
Това са фактите. Сравнения, заключения всеки сам да ги ги направи.

Каква Европа - какви 5 лева ?

Милото момиче - родило на 11години ! Нямало ли е кой да му каже че се обрича? Добре - някой ще отгледа това бебе - няма да е гладно и изоставено , но ....
Майката ще си остане необразована и какво бъдеще има една необразована жена ? Нека всеки сам да си отговори - ако иска да се поразвълнува . Да се поразвълнува от чисто едгоистични мотиви - такива майки са висящи на нашия джоб - на данъкоплатеца . Вместо да учи и да има поне малък шанс да се измъкне от гетото / защото то същестува / тя вече го е пропиляла . И защо ? защото това са традициите - хубаво оправдание ! А според мен е родителска безотговорност . Не са достатъчни само пари за да отглЕдаш едно дете , а и да му дадеш шанс да надскочи една не много благоприятна среда за развитие .НО - ТАКИВА СА ТРДИЦИИТЕ !!! И тя ще отгледа едно необразовано дете и т.н.
Къде са организациите за интеграция ? Каква е вашата отговорност ? Каква Европа - какви 5 лева